BGFlora.eu

Ophrys oestrifera M.-Bieb.

Семейство: Orchidaceae Lindl.
Род: Ophrys L.
Вид: Ophrys oestrifera M.-Bieb.
Българско име: x x x

Описание:

Ophrys oestrifera M.-Bieb.

Bremsen-Ragwurz

2. subsp. oestrifera - Gehörnte Unterart
Beschreibung: Pflanze schlank, zumeist hochwüchsig, 20 - 50 cm hoch. Laubblätter 3 - 6, die meisten am Grunde angehäuft. Blütenstand 5 - 25 cm lang, ziemlich locker, 3- bis 15 blütig. Blüten klein bis mittelgroß. Perigonblätter rosa bis violett, selten grün oder weiß. Seitliche Sepalen länglich-eiförmig, ziemlich stumpf, dreinervig mit grünen Mittelnerven, 12 - 14 mm lang, 5 - 7 mm breit, abstehend bis leicht zurückgeschlagen, das mittlere Sepalblatt stumpf, leicht vorgekrümmt bis zurückgeschlagen. Petalen dreieckig-Iänglich-zungenförmig, ziemlich kurz, 1,5 - 5 mm lang, 2 - 3 mm breit, stumpf, einnervig, papillös behaart. Lippe sehr klein und zierlich bis mittelgroß, 8 - 14 mm lang und breit, dunkelbraun, samtig, längsoval, im oberen Teil tief dreilappig. Seitenlappen zurückgeschlagen, nach oben in ein langes, zugespitztes, bis 12 mm langes Horn ausgezogen, außen dicht behaart. Mittellappen ziemlich gewölbt, Seitenränder zurückgeschlagen, vorne in ein aufwärts gerichtetes, kurzes, gelbgrünes Anhängsel ausgezogen. Zeichnung im oberen Teil der Lippe verteilt, aus gelblichen, bräunlichen oder bläulichen Streifen und Flecken bestehend.
Blütezeit: Von März bis Juni.
Höhenverbreitung: Von der Küste bis 1500 m.
Standort: Auf Ődland, im Gebüsch, an Böschungen, in lichten Wäldern.
Bastarde: Mit O. apifera, argolica, attica, holosericia, sphegodes, spruneri, tenthredi- nifera.
Bildnachweis: 6. 4. 1978, Wasilikon (Peloponnes), E. Willing.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),

*   *   *

Ophrys oestrifera M.-Bieb.

Втори подвид. oestrifera - Рогат подвид
Описание: Стройно растение, достига височина 20 – 50 см. Листата 3 – 6, най-често струпани в основата. Съцветието 5 – 25 см дълго, значително рехаво, състои се от 3 до 15 цвята. Цветовете са дребни до средно големи. Перигонните листчета са розови до виолетови, рядко зелени или бели. Страничните чашелистчета (сепалии) са продълговато яйцевидни, доста тъпи, с три жилки, средната от които е зелена, дълги са 12 – 14 мм, широки 5 -7 мм, наклонени са надолу до слабо насочени назад, средното чашелистче е тъпо, слабо закривено напред до подвито назад. Страничните цветни листчета (петалии) са надлъжно триъгълно езиковидни, доста къси, 1,5 – 5 мм дълги, 2 – 3 мм широки, тъпи, с една жилка, брадавичесто окосмени. Устната много малка и грациозна до средно голяма, 8 – 14 мм дълга и широка, тъмно кафява, кадифена, продълговато овална, в горната си част дълбоко триделна. Страничните дялове са обърнати назад, нагоре в един дълъг, заострен, дълъг до 12 см продълговат рог, гъсто окосмен от външната си страна. Средните дялове подвити назад, предната част в един насочен напред, къс, жълто-зелен израстък. Рисунъкът е разпределен в горната част на устната, състои се от жълтеникави, кафеникави или синкави ивици и петна.
Период на цъфтеж:  От март до юни.
Разпространение по надморска височина: От морско равнище до 1500 метра надморска височина.
Местообитание: Върху пущинаци, в храсталаци, в просветлени гори.
Хибриди: С O. apifera, argolica, Attica, holosericia, sphegodes, spruneri, tenthredi- nifera.
Произход на снимката: 6. 4. 1978, Wasilikon (Peloponnes), E. Willing.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),

*   *   *

Забележка: Този вид отсъствува във "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),
но в "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), е посочен за цяла България, с изключение само на най-северната част на Българска Добруджа. Виж също www. B8 b. O. oestrifera group – Ophrys,

B8 b. O. oestrifera group
Старата група  O. scolopax, сега е разделена на три групи:
- група (B8 a) - O. scolopax
- група (B8 b) - O. oestriferaи
- група (B8 c) - O. heldreichii

Въз основа на интензивните изследвания на J. Devillers-Terschuren and P. Devillers (Brussels, Belgium).
Групата O. oestriferaсега се схваща като много широка, включваща поне 28 вида разпределени от Хърватия на запад, до Източна Анадола, до Средния Изток и Кавказ. Вероятно много са все още чакащи видове предстои да бъдат обозначени тук, както и някои политипични новоописани, като например O. Cerastes. Някои стари, вече много добре познати имена като  O. oestrifera, O. cornuta и O. Bremifera, бяха използувани многократно за описване на гръцките Ophrys, без съмнение са използувани за описване на растения от други стани с хибрида bremifera.
From: B8 b. O. oestrifera group – Ophrys,
See also: 10. ‘Hot Stuff’: The oestrifera group, part 1.

*   *   *

Период на цъфтеж: От март до юни.

Разпространение в България: В почти цяла България, според "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),

(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Източното Средиземноморие и северната част на Мала Азия

Защитен статус:  Защитени са всичкивидове от семейство Orchidaceae Lindl. Видът не е защитен ? от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

1.

2. 3.

4.

^© 2012. Всички права запазени.